Като родител вероятно отдавна сте усвоили умението да избирате битките си – със сигурност вече имате своя техника, с помощта на която успявате да запазите хладнокръвие когато 6-годишната ви дъщеря разлее млякото отново. Но винаги ще има поведение, което не можете – и не бива – да игнорирате. Когато има нужда от „разговор” или налагане на последици (иначе казано прилагане на някакъв вид наказание), остава въпросът дали го направите веднага или да изчакате по-подходящ момент.
Избирането на правилния момент е решаващ за наличието (или отсъствието) на ефект. И за да е още по-забавно, от сега трябва да изясним – няма „вълшебна” формула за това – трябва да реагирате според ситуацията. Факторите, от които зависи решението ви са много – възрастта на детето, конкретната ситуация, настроението, умората (и вашите, и на детето), наличието или отсъствието на публика.
Тъй като всичко е въпрос на практика, ще опитаме да ви насочим към сигналите, по които е добре да се ориентирате с конкретни примери. За повече яснота ще използваме принципът на светофара – така или иначе хлапетата успяват да „включат” немалко предупредителни лампи в съзнанието ни.
Червена светлина: Спри, не прави нищо сега. Отделете време и планирайте реакцията си.
Зелена светлина: Действате на момента.
Жълта светлина: Продължете с особено внимание – реагирайте на всяка заплаха за безопасността на детето веднага, но отложете „разговора” за по-късно.
Синът ви се спасява от скуката като непрекъснато тормози сестра си (да, това включва и ритници) в супермаркета, докато вие пазарувате.
Жълта светлина: При всички положения му казвате веднага да спре да наранява сестра си. Напомнете му, че ако продължи ще има последствия за него. Но какво повече от това може да направите насред пълния с хора магазин, в който на всичкото отгоре трябва да си свършите и своята работа? В този момент трябва да си отговорите – искате ли да довършите пазаруването си или не?
Ако не може да си тръгнете веднага, казвате на палавника да се държи прилично и се справяте с проблема когато се приберете у дома. Въпросът е да решите какво точно неудобство сте склонни да си причините в името на дисциплината. Когато трябва да свършите нещо, независимо дали става въпрос за изпълнение на листа с покупки или успешното напускане на дома сутрин, финалният акцент – последица, наказание или разговор защо това поведение е неприемливо, обикновено трябва да почака до по-удачен момент.
Дъщеря ви гордо показва новия си велосипед пред приятелчета в парка, а чисто новата каска просто си виси до кормилото. Обсъждали сте безброй пъти колко е важно абсолютно винаги да кара с каска и все пак…
Червена светлина: Много е вероятно дъщеря ви да съзнава, че прави нещо нередно и без да й го напомняте, особено пред приятелчетата й. в този случай изчакайте докато другите момичета си тръгнат и тогава повдигнете въпроса.
Попитайте защо е била без каска (сигурно, защото „никое от другите момичета не кара с такава”), припомнете че това е абсолютно задължително за нея (независимо от навиците на другите деца) и обещайте, че ако отново кара без каска, ще се лиши от колелото си за две седмици например. Няма никаква полза от забележка пред приятелите й – целта ви е да промените поведението на детето в положителна посока, а не да го засрамвате.
Прибирате се от тежък работен ден. Всичко, което искате е да хапнете набързо и да се отпуснете на дивана поне за час. Разбира се, това не се получава. От вратата децата се втурват в различни посоки и превръщат дома ви в бойно поле, въпреки че по пътя към вкъщи сте планирали една напълно спокойна вечер.
Жълта светлина: Можете ли да говорите с децата спокойно или рискът от избухване е твърде голям? Може би е време за една гореща вана или поне 10-минутно „презареждане” в стаята ви, далеч от бурята в хола. Достатъчно е да кажете на децата, че сте разочаровани от поведението им, но ще си поговорите за това по-късно. Първо, вие наистина се нуждаете от усамотение в този момент (особено ако сте по-емоционален, да не кажем нервен тип) и второ, „отсрочката” може да е достатъчна за хлапетата да се успокоят.
Дъщеря ви спонтанно кани приятелките си да останат и за вечеря, а вие нямате никаква готовност за това.
Червена светлина: Спокойно и внимателно обяснявате, че точно тази вечер не е подходяща за това. Бъдете любезни, но категорични. Ако има нужда от по-сериозни обяснение, запазете ги за по-късно, когато сте сами с дъщеря си. Тогава опитайте да накарате дъщеря си да разбере колко неловко би било да имате гости, за които не сте подготвени и защо обикновено се предупреждава.
Синът ви решава да забавлява братовчед си като хвърля храна из цялата кухня. Обикновено не го „тормозите” за маниерите му хранене, но това е твърде много.
Зелена светлина: Трябва да реагирате веднага – спокойно, но категорично. Опитайте с нещо като „Нахрани ли се вече” или „Искаш да станеш от масата вече, така ли?”. Причините за това поведение може да са много – най-очевидната е търсене на внимание. Каквото и да е обяснението обаче, най-вероятно вечерята ще бъде провалена за всички присъстващи, ако не реагирате на момента.
Освен избирането на правилния момент, добрата дисциплина зависи и от още няколко фактора, които е добре да помните.
Общувайте, не доминирайте. Какъвто и да е проблемът, стратегията на обсъждане на проблема, вместо авторитарно налагане на решение, винаги е за предпочитане. Това означава да попитате какво не е наред и да опитате да намерите решение (децата обикновено се държат зле, когато се чувстват така).
Не създавайте предпоставки за лошо поведение. Ако имате проблем с дисциплината на детето всеки път когато сте в магазина, добре е да се замислите дали и вие не бъркате в нещо. Ще облекчите ситуацията и за двете страни, ако избирате по-малко натоварено време, в което да пазарувате, когато детето ви не е уморено, гладно или разстроено. Предварителното обмисляне и доброто планиране да ситуацията може да ви спести много проблеми.
Тактиката на отлагане. Става въпрос за прословутото броене до три – винаги може да го правите достатъчно бавно, така че и детето да има време да осъзнае какво прави, и вие да успеете да измислите каква да е следващата ви стъпка.
Не избързвайте. Избирането на правилния момент също означава, че понякога детето ви ще трябва да изчака вас, за да получи отговора, от който се нуждае. Когато не сте сигурни какво да кажете, не избързвайте – ако разрешите нещо, но после размислите, едва ли ще ви е лесно да наложите новото си решение. Добре е и да опитвате да превръщате „не”-то в „да”, когато е възможно, разбира се. Например когато детето пита дали може да си вземе сладка, винаги е по-добре да кажете „Да, но след вечеря”, вместо „Не, не сега!”.
Не натяквайте. След като сте обърнали внимание на конкретна постъпка, забравете за нея. Не натяквайте постоянно и не обобщавайте. Ако тя се повтори, не започвайте с „Винаги правиш…”. Реагирайте наново и „на чисто”. Ако и това не е достатъчно, въведете някакво наказание. По-добре сменете тактиката си, вместо да повтаряте една и съща, очевидно не работеща.
