Несъмнено децата се нуждаят и заслужават вниманието ни, особено когато са развълнувани, натъжени, уплашени или наранени. Но с някои деца, вниманието никога не е достатъчно. Говорим за ситуациите, в които сте чакали цяла сутрин да започне любимото филмче, за да успеете да си вземете бърз душ, но само на втората минута след влизането ви в банята чувате протяжното „Мамооо”, а причините за него за „съществени” – силата на звука на телевизора, неудобната възглавница на дивана и т.н. Накратко – отчаяна нужда от внимание по всяко време и на всяка цена.
Подобно поведение е в състояние да пресуши цялата ви енергия, а и се отразява на цялостната атмосфера в семейството, особено ако има и второ дете, което почти задължително получава етикета на „по-тихото и скромното”, просто защото не успява да ви ангажира така непрестанно и „ефектно”. В допълнение, изискващото дете след време може да се превърне във водещ манипулатор, което едва ли е част от родителската ви стратегия.
Истината е, че детето е в състояние да попие всяко количество внимание, което сте склонни да му обърнете и да иска още. И в това няма нищо чудно – от самото си раждане то е целият ви свят. После животът му се променя – то става по-независимо, вие започвате да си „взимате почивки” от него (време за себе си, за съпруга ви, за работа, за братче или сестриче). А хлапето си иска „централната позиция” обратно, защото често казано да си център на нечий свят си е приятно.
Но когато установите, че поведението на детето, търсещо внимание, ескалира до степен, влияеща на цялото семейство, вече е време да вземете мерки.
Какви са причините?
Причините могат да са много и най-различни – вие сте претрупани с работа (след скорошното си завръщане от майчинство например), имате второ дете, детето е сменило градината (или училището си) и т.н. Каквато и да е причината, бъдете сигурни, че ако детето ви усеща, че не е достатъчно под „светлината на прожекторите”, то няма да ви помоли учтиво да се поправите, а ще ви даде да разберете, че има проблем с промяна в поведението си.
Как да се справите със ситуацията?
За да овладеете прекомерната нужда от внимание, първо трябва да установите, че има такава, а това не винаги е лесно – често търсенето на внимание изглежда точно като доброто старо „лошо поведение”. Твърде рано дребосъците осъзнават, че най-сигурният (и бърз) начин да привлекат вниманието ви е да се държат „лошо”. А обяснението е колкото иронично, толкова и просто – по-склонни сме да обръщаме внимание на лошото, отколкото на доброто поведение.
Ако хлапето кротко си разглежда книжка, вие вероятно ще се възползвате от времето, за да измиете чиниите, но ако дребосъкът междувременно започне да къса книжката си, веднага ще забравите за другите си занимания и ще насочите цялото си внимание към детето. Когато дребосъците не получават внимание при добро поведение, те определено предпочитат да получат внимание за лоша постъпка, отколкото да не получат изобщо.
Не трябва да се забравя и фактът, че всяко дете търси внимание по различен начин – едно може да избере издаващите „пристъпи” на лошо поведение, които лесно ще разпознаете, но друго може да предпочете да манипулира емоциите ви. Едва ли заподозрете нещо, ако хлапето ви настоява да го гушкате по-често или само идва в прегръдките ви, въпреки че в момента приготвяте вечерята например.
Разбира се, вие ще сте трогнати от нуждата му да е близо до вас и дори ще окуражавате тези моменти на нежност докато те започнат да ви пречат да се нахраните или да говорите нормално със съпруга си например.
Ако не вземете правилните мерки, това поведение ще продължите и когато детето отрасне – независимо дали ще влиза с кални обувки в хола или ще „затваря” вратите с трясък, детето ви ще знае как точно да ви накара да зарежете всичко и да му обърнете внимание. Още по-объркващо е и съзнанието, че ако отговорите на лошото поведение с викове, забележки и т.н., така само давате поводи то да продължи.
Всяко спорене, обясняване, заповядване и заплашване си е вид внимание по своята същност. Единственият начин да излезете от този омагьосан кръг е да сте особено предпазливи в избора на поведение, което ще наградите с внимание. Всъщност е съвсем просто: ако искате детето да продължи да прави това, което прави – обърнете му внимание. И обратното.
Трябва да се знае, че при добро поведение, казването на „Браво!” съвсем не е достатъчно. Точно тук трябва да сте по-многословни и да дадете вниманието, на което сте способни и от което детето има нужда. Само така ще може да постигнете контраста при лошо поведение – игнориране от ваша страна или минимално внимание, с кратки и малко, но респектиращи и предупредителни думи.
За да успеете да внушите идеята си трябва да постигнете точно този контраст, както и да успеете да сте постоянни в него – ако избухнете заради нещо, което сте успявали да игнорирате цяла седмица, значи губите битката напълно. Същото важи и за последствията – ако ще ги прилагате, прилагайте ги с постоянство и последователност.
А ако цялата тази игра на „надлъгване” ви се струва изморителна, може просто да се придържате към принципа – дете, което получава достатъчно внимание, рядко има нужда да си „проси” такова. Ако всяко от децата ви може да разбита на качественото ви внимание поне веднъж на ден, нуждата от битка за него ще е значително по-малка.
Дайте вниманието, от което детето се нуждае
1. Хвалете и обръщайте внимание на доброто поведение.
2. Не позволявайте прекъсвания – веднъж хванало ли е вниманието ви, детето не бива да бъде лишавано от него, защото звъни телефона, сетили сте се за нещо спешно и т.н. Говорим за качествено внимание.
3. Позволете на детето да избира заниманията – когато отделите време за хлапето, нека то да реши как да го прекарате.
4. Уверете се, че успявате да „слезете” на нивото му и физически (на нивото на очите) и преносно – не забравяйте да се съобразявате какво може и не може детето на съответната възраст.
5. Отделяйте време да питате детето си за неща, които ви притесняват (или просто ви правят впечатление) и слушайте внимателно какво има да ви каже.
6. Не превръщайте заниманията (и грижите) с детето в „автоматичен рефлекс” – старайте се колкото може по-често и съзнателно да сте в неговия свят наистина.
7. Определете си време от деня, в което хлапето има пълното ви внимание – превърнете го в рутина.
