Серапептаза е наричан още серопептидаза или сератиопептидаза, и бива ензим, който се извлича от микроорганизма Сератия, съществуващ в храносмилателната система на копринените буби. В тънките черва на копринените буби, Серапептаза разгражда авиталните тъкани, каквато е пашкулът на копринената пеперуда, като в този процес не се увреждат останалите тъкани.
В човешкото хранене, Серапептаза се класифицира като системен, метаболитен или протеолетичен ензим. Приеман на гладно, той попада директно в кръвопотока и достига до различните части на тялото. Макар и отскоро популярен, Серапептаза е била обект на научни изследвания още преди половин век, когато се е засилил и интереса на учените върху протеолетичните ензими, но тогавашните технологии затрудняват тяхната изолация. В настоящия момент, съществуват редица авторитетни изследвания върху множеството ефекти на този така ценен ензим.
В допълнение трябва да споменем, че в природата съществуват други два ензима, които са абсолютен биологичен аналог на Серапептаза. Това са протеолетични ензими, които се извличат от гъбите Аспергилус Оризае и Аспергилус Мелеус. Тези ензими имат същата структура, функции и действие както извличаната от копринените буби Серапептаза.
Нека се запознаем, защо Серапептаза е толкова ценна.
Разграждане на фибрина
Подобно на всички протеолетични ензими и Серапептазата има противовъзпалително действие, но може би едно от най-важните свойства на ензима е фибринолитичната активност. За да се разбере тази активност, първо трябва да обясним същността на фибрина и процесите на коагулация на кръвта. В увредените тъкани, разрушените кръвоносни съдове освобождават компонент, наричан тромбопластин.
В същото време тромбоцитите (малки клетъчни фрагменти) се залепват към наранените стени на кръвоносните съдове и се разпадат, освобождавайки тромбоцитен фактор 3. Тромбоцитите и фактор 3 реагират с белтъчините и калциевите йони в тялото и формират протромбин активатор, който се превръща във фибрин, вид белтък. От своя страна фибринът формира тромби.
Тези тромби се формират под въздействието на фибрина и могат да блокират кръвния поток, а това означава прекъсване на притока на кислород, а оттам и смърт. Ако този процес се случва в сърцето, може да предизвика инфаркт на миокарда. В мозъка, същият процес може да предизвика инсулт или мини инсулти. Дълбоките тромбози във вените, могат да предизвикат белодробна емболия.
Каква е ролята на Серапептаза в случая? Като протеолетичен ензим, тя просто унищожава излишния в тялото фибрин. Казано накратко и по-разбираемо, попадайки в тялото и кръвния поток, Серапептазата като белтъкоразграждащ ензим, просто изяжда белтъка фибрин.
Противодействие на възпалителните процеси
Серапептаза се е утвърдил като протеолетичния ензим с най-силно противовъзпалително въздействие. Но освен, че редуцира възпаленията, ензимът подтиска успешно и болката. Причината за това е способността на ензима да блокира отделянето на болкопричиняващите амини от възпалените тъкани. Всъщност редица доктори, най-вече от Германия и Япония, предписват Серапептаза като алтернатива на популярни нестероидни противовъзпалителни средства като салицилатес, диклофенак, ибупрофен и други.
Учени в Индия извършват изследване, при което използват Серапептаза върху пациенти с карпално-тунелен синдром. 20 пациенти приемат Серапептаза в рамките на 6 седмици. 65% от обектите отбелязват значително подобрение на състоянието, което се подкрепя и с подобрение на електрофизиологичните параметри. Не са отбелязани странични ефекти.
В друго изследване, учените съпоставят ефективността на два ензима при лечението на венозни възпаления. Ензимите са серапетаза и сеапроза. И двата ензима показват драстично подобряване на лечението – 65% за серапептаза и 85% за сеапроза. Макар и по-ефективен сеапрозата е изтеглен от пазара, поради непотвърдени съмнения за странични ефекти.
В трето изследване се наблюдава въздействието на ензима при възпаления свързани с уголемяването на гръдните жлези. Резултатите на групата със серапептаза сочат подобрение при 85% от пациентите, в сравнение с пласебо групата. Наблюдава се намаляване на възпалението и болката.
Друго авторитетно изследване се извършва, за да се наблюдава въздействието на Серапептазата върху възпаленията в глезените в пост-оперативен период. В групата на серапептазата се наблюдава редуциране на възпалението с 50% още на третия ден, докато при пласебо групата няма промяна. Също се наблюдава и драстичен спад в болката. В това отношение Серапептаза е в пъти по-ефективна от най-популярното средство за пост-оперативна терапия, а именно прилагането на лед.
Ефективността на ензима е бил тестван и в изключително голямо групово изследване, в което взимат участие 193 пациента, страдащи от временни или хронични болести по уши, нос и гърло. Само след 3-4 дни на терапия, групата със серапептаза отбелязва значителен спад в симптомите и болката. Всъщност серапептаза отбелязва подобряване при абсолютни всички симптоми – възпаления, фибринолитична активност, анти-едемично въздействие и бързо неутрализиране на локалните възпаления.
Респираторни заболявания
Серапептаза е едно от любимите средства на японските лекари за лечение на респираторни заболявания. Едно изследване в Япония обвхаща ефектите на серапептаза върху пациенти с хронични болести на дихателните пътища. След 4 седмици на терапия, отделянето на слюнка, лепкавостта и неутрофилията на слюнката спадат значително. В допълнение, честотата на кашлица и изхрачване също биват редуцирани. Учените потвърждават ефективността на серапептаза при лечението на моменти и хронични заболявания на дихателните пътища.
Съществува и изследване върху ефективността на ензима серапептаза върху възрастни пациенти, страдащи от синузит. Ензимът се приема перорално за период от 4 седмици. Динамичната лепкавост на слюнката, драстично спада и заключението е, че Серапептаза влияе директно върху симптомите на хроничния синузит.
Защо Серапептаза е толкова ефективна в случая? Причината е механизма на действие на този ензим. Сераптазата сама по себе си е мощен агент, който неутрализира възпаленията и разгражда болестотворните протеини. От друга страна ензимът действа и като механизъм за транспорт на естествените антибиотици и антимикробните агенти до мястото на инфекция.
Бактериите често формират биофилмови формации, за да противодейства на антибиотиците. Италиански учен установява, че серапептазата има функцията да атакува тази способност на бактериите и така да редуцира произвежданите от тях биофилми.
Влияние върху сърдечното здраве и артериите
Немският учен Ханс Ниепер, от Хановер, изследва влиянието на серапептаза върху наслоенията и плаките по стените върху кръвоносните съдове. Тези наслоения се образуват, чрез натрупване на мастни образувания, калций, фибрин, клетъчни отпадъци и “лош” холестерол.
Съответно това причинява частично или пълно блокиране на кръвоносния съд, нещо, което разгледахме в началото на нашата статия. Резултатът може да е атеросклероза, втвърдяване на артериите и сърдечен удар. Според резултатите на доктор Ниепер, Серапептаза успешно разрушава образуваната плака, но в тази насока са нужни по-мащабни и категорични изследвания.
